За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Японецът е най-изумителният слушател под слънцето. Гледа те в очите, ахка и охка от това, което му казваш, силните изненади от замайващите ти словца довеждат лицето му до израз на висша благодарност. Тая японска усмивка има наистина доста различни, възхитителни превъплъщения, всяко от които иде да докаже колко си интересен и желан събеседник…
Не случайно японците не обичат никак бързите и урдолешките работи. Те най-първо дълго време се кланят, после дълго време говорят за уж незначителни работи, после с дълги, обходни изречения стигат до същността на въпроса. Ала тая същност не се изрича никога пряко и предметно ясно. До нея се стига с пълзене, със завои, с фалцови удари, които са израз на една висша интелигентност на общуването… Казваха ми, ама не вярвах, че ако, да речем, се запознаеш с един японец и му кажеш направо: — Слушай, симпатичен си ми, хайде да идем да пием по едно саке — той никога няма да те разбере. Не вярвах, не вярвах, ама се запознах и аз с един истинтски японски симпатяга — професор Хага. За него по-нататък ще разкажа още истории. На него аз наистина му изтърсих: — Абе, слушай, хайде утре вечер да идем да пийнем по нещо, и да си продължим приказката!
Професор Хага не ме разбра. Той не можа да реагира даже, не можа да се усмихне — лицето му се разтегна в нещо много неопределено, нещо в него се обърка, японската му „Елка“ засече…
— Не така! — намеси се кореспондентът. — С японец тъй не се приказва. Японците никак не обичат нашето „право, куме, в очи“, дето сме го извели в наша национална философия. Никакво „право, куме“! Слушай сега, аз ще говоря на английски, ти следи как ще стигнем до целта…
Разговорът беше обстоен и аз ще предам само част от него, само онази част, която успях да запомня вечерта, а на другия ден да запиша.
— Моят приятел е журналист — започна колегата.
— О, йе1 — изви глас професор Хага и ме погледна с една превисша изненада, че има честта да седи на една маса с такава важна особа.
— Той — много харесва вашата срана.
— О, йе! — още една октава по-високо изрази приятната си изненада професорът, като придружи сега звуковия ефект с едно странно повдигане на веждите, което идеше да изрази най-висше задоволство, извиращо от самото сърце на японеца.
— Днес — казва му Иван, — го водих до Атами и по пътя пихме саке. Много хубаво саке…
Усмивката, гарнирана с неотлъчното „о, йе-е-е“, сега със силен оттенък на изненада, този път ще изрази безсъмнено задоволство, че господин журналистът наистина е прекарал добре около ниската масичка с топло саке…
— Хубаво е, когато човек добива добри спомени от една държава — продължава атаката от наша страна. Хага сан ще се съгласи отново. — Тези спомени по различен начин се събират. И като попътува човек, и като поседи на улицата и погледа, и като седне на такъв приятен разговор, какъвто е разговорът с Хага сан.
Хага сан сега не само ще се усмихне. Той ще се поклони, ще се изчерви даже. В очите му ще прочетеш затрогващата, почти съзаклятническа благодарност…
— Семов сан, много ще бъде щастлив, ако утре вечер може, във Ваше присъствие да погледне някой и друг ресторант, да пийне от вашето незаменимо саке…
— О, йе, о, йе-е! — отвръща японецът. — Благодаря, благодаря!
Той вече е обработен, разбрал е ясно за какво става дума, достигнал е постепенно до внушението какво се иска от него. Оттук нататък работата е вече техническа. В колко, къде, как… Отсега нататък Хага сан ще бъде безупречен във всяка своя крачка… Оттук нататък Хага сан ще бъде на своето неповторимо японско ниво.
1
O’yes — англ. — О, да! А, така ли?